Тъй пракрасно, вечерно небе.
Ореол е обгърнал луната.
Да вървим! Все едно на къде
щом извира любов от сърцата.

От изкрящите малки звезди
се захласвам и спирам с надежда,
че смутен ще поспреш тук и ти
с прегръдка на таз лунна среща.

За секунда очите затворих
и усетих целувка, заря...
Усвоила урока - повторих,
а луната... Видя ли това?

Нежен вятър разроши косите
и изчезна зад облак света.
Сто светулки блестят в очите.
Свят от чувства, лъчи, светлина.