Доживях. Хладно утро дойде.
Росни капчици в клоните светят.
Първа мисъл: "Сега на къде?"
Там, където и хората греят.

Лъчезарните хора с магнит
ме притеглят и аз ги обичам.
Пъстрота в този свят, колорит.
След намръщени няма да тичам.

За крещящи боклуци - игнор.
Да се давят в собствена злоба.
Твърде късичък, техният взор.
Да ги мисля? Не, няма отново...

За да имам мечти и криле
аз на всички прощавам, но няма
мост да ставам за кални нозе.
Не допускам лъжи и измама.

Браво, Аничко-сладураничко!

Каквото мисля по въпроса вече съм го написала. Подписвам се под всеки ред!:)))
Топла прегръдка и успешен ден!

добро начало в твоята страничка и за моето утро!:))))

Благодаря ти. Слънчев ден и добро настроение ти желая!
Ани

А така! Хак им е на тези
с късичкия взор,
да си живуркат сладко
в собствения си коптор!

Там, в кочинката ще им е най-удобно.
Светъл ден!