Ти все ме изненадваш, синеочко
с въпросите си твърде лични.
Надявам се, не е нарочно,
но отговарям, най-прилично.

За теб - усмивка лъчезарна
и поглед с празнична заря.
Тъгата ти неволно мяркам
и зная имам аз вина.

А нещо трепва, невъзможно.
"Коя съм аз? Недей, недей!"
Безброй капани си заложил
предвкусил ловния трофей.

Днес разума гълчи сърцето,
вменява даже и вина.
Вървя по улици, където
с усмивка срещам любовта.