От лъжата не боли. Боли от истината, която неизбежно достига до нас след това. Благодаря ти Господи, че винаги намирам верния път. 

Пак се скапах - лъжа след лъжа.
Как не свикнах, че тъй е в живота?
Не допускам в окото сълза.
Ритвам камъче с дръзка походка.

Съжалавям, че подлост по грам
не събирах в стъклена чаша.
Вместо нея - любов ще ви дам. 
Тя е истинска, светла, искряща.

А дъждецат ръми ли, ръми.
Пак целува ме с капчици, нежно.
Струна къса се вътре. Боли. 
Ще си тръгна от тук, неизбежно.