Днес нямам спирачки и просто обичам
лъчите, простора, очите ти с плам.
Забравих си името. Май се наричам
любов или щастие? Вече не знам.

Картина летежна тоз делник чертае
и някак разпервам за полет мечти.
А ти си тъй сладък и сякаш безкраен.
Сърцето ти в пламъци още гори.

Недей потушава пожара, защото
завиждат ти някакви дребни души.
Най-ценният бисер - сълза в окото.
Обичам те силно, защото си ТИ.

И си толкова картинна, че успя да ме пренесеш в това обичане.
Страхотен стих!
Поздрави!

Само днес ли?:((
" Не искам много. Искам всичко!".;)
Радвам се, че се потапяш в дълбоките води на авторската ми поезия.
Хубав ден и много усмивки от мен!

Страхотно е и толкова истинно... и реално! Но нека е всеки ден, не само днес :)

"Недей потушава пожара, защото
завиждат ти някакви дребни души.
Най-ценният бисер - сълза в окото.
Обичам те силно, защото си ТИ."

Много пъти съм го казвала и сега ще се повторя, че любовта е светоусещане. Когато човек просто обича света, живота, хората може да се каже, че е щастлив.
Много усмивки и добро настроение, въпреки проливния дъжд!:)
Ани

И забавна била
и умна :)

Имам пожизнено членство в клуб "Умна и красива". Ха-ха-ха.... Нали знаеш онзи виц за жабата. Цар Лъв наредил на животните да се подредят така:
- Умните от ляво, красивите от дясно.
Животните се разпределили бързо. Само жабата останала да стърчи на сред поляната.
- Е, какво, аз да се разчекна ли? - казала кокетно тя.
Развесели ме, честно. Хубав ден и много усмивки от мен!:)