Тя решава коя е, и защо, и кога,
а понякога слага на лице очила.
Нищо чудно, че няма за приличие хъс.
Предизвиква от чувства тя дори земетръс.

А коя е? Познахте! Любовта е това.
Неочаквано идва и си тръгва така.
Щом изгубиш я плачеш, но е късно човек.
За сърцето разбито намери си сам лек.

Някой дави се в мъка, а след туй в алкохол.
Друг събужда се късно с непозната и гол.
Трети чупи от ярост, а четвърти от кеф.
Пети мозъка пръсва само с изтрел. Букет!

Тя е толкова дива, че поднася ни в дар
просто цяла вселена на един тротоар.
Не изпускай възможност щом така си решил.
Тя усмихва се нежно, с  нея ти си по-мил.

Любовта изтрещява и си прави шега
щом понякога свързва с непонятна вина
двама толкоз различни и променя ги, ех.
Може би ще те стрелне теб от упор, с кеф.

А защо да я чакаш все едно ти е влак?
Поомръзва да чакаш и до втръсване чак.
Ей, на вънка живота все така си лети.
Тя крила ни пришива, а без тях ни боли.

Без крила наистина, за къде сме? Едно такова влюбено и романтично да ти е тази вечер!

Подобно. Лека вечер, Майче!:)