Аз не зная защо те обичам,
ала случи се просто така.
По ръката ти нежно се стичам
и съм твоя солена сълза.

Векове са преминали, зная
и железните твои ръце
са потрепвали с усет за края.
Преглътни ме тогава. Добре.

Толкоз мъничка, все непотребна,
а извирам от твойто сърце.
До последния път ще те следвам.
Не изтривай следата с ръце!

много е хубаво, ама много! Трябва да е луд, ако изтрие следата с ръце.
Аплодисменти!

И хубав ден, от мен!

Благодаря, благодаря!:)
Бегъл опит да представя най-човешкото чувство. Смехът и сълзите са тези, които слагат прегради между нас и роботите. Докато чувстваме - имаш шанс, има надежда!
Успешен ден и хубава седмица!
Ани

Поздрави, Ани !

Благодаря.
Хубав ден!:)

в две израчения:
Толкоз мъничка, все непотребна,
а извирам от твойто сърце.
Поразително! Но нещо броячите не работят?

Много важно. Кой ги гледа тези броячи?! Това, което пиша не излиза в общи и само двама, трима човека ме четат. Мислиш ли, че ми пука? Аз пиша, за да се забавлявам.
А на мен ми харесва това:
"До последния път ще те следвам.
Не изтривай следата с ръка!"
Най-истинската, най-вярната, тази, която никога няма да ни предаде или изостави. Не е ли прекрасно? А е само една мъничка, непотребна сълза.
Хубав ден!

ПП. Радвам се, че ти харесват драсканиците ми.

Тази седмица те изтървах да следя неуморимият ти хъс за писане. Да харесва ми , че ти идва всичко от душата и няма превземки или налудничави фантазии. Продължавай така! Точен поетичен мерник имаш....