Подари ми лазурно небе,
необятна вселена и ето,
че с мечти си живеем добре,
без планиране - второ и трето.

А пък аз ще рисувам с очи
сто слънца, сърчица и усмивки.
Май прочел си? Усмихваш се ти.
Нежни свалки и остри забивки.

Тук живеем над дребни лъжи,
над човешката злоба голяма.
Неприлично обичаш ме ти,
пък макар хулиганка, не дама.