Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Фирмите и героите са измислени и нямат своя прототип в реала.

- Заповядайте, седнете! - той леко се изправи и протегна ръка. - Лазаров!
- Иванова - отговори като войник Лора чувствайки се буквално като в казарма. Липсваше само отдаването на почест с ръка към челото. Весели пламъчета заблестяха в очите и.
- Нещо смешно ли казах? - прониза я с ясните си очи банкера.
- Не, простете. Просто си помислих, че от мен би излязло чудесен войник, но за съжаление не сме в Израел.
- Не Ви пречи да кандидатствате във военно училище. Не за това Ви поканих днес обаче.
Ох, нямаше ли да престане.
- Кандидатурата Ви в Диамант банк не беше изненада за нас. Да си призная обаче в нашата институция държим на препоръка от предишен работодател. - той я погледна изпитателно.
- Тогава да приключим интервюто още сега и да не си губим взаимно времето. - наежи се Лора.
Разговорът вървеше зле и този човек като че ли се опитваше всячески да я уязви.
- Да не сте ме поканили, за да ме обиждате? -нищо не губеше. Все пак този не и беше никакъв и нямаше право да се държи грубо и невъзпитано.
Лазаров се разсмя.
- Провокирах Ви и реагирахте точно според очакванията ми. Моля, останете. Да поговорим малко за бизнес. Търсим хора за нов отдел, който ще отговаря за кредитиране на малки и средни предприятия. Виждам, че материята не Ви е непозната и сте работили в тази област 5 години.
- Да, така е. - тя наведе поглед.
- Причини за напускане?
- Лични.
- Колко лични?
Бързи въпроси, бързи отговори, като игра за време.
Той замълча в очакване.
- Нека не коментираме действията на хора, които не присъстват в тази стая.
- Знам. Изпратих вече имейл до предишния Ви работодател и той горещо ми препоръча да не Ви наемам. За Вас екипната работа е нещо непонятно и изказвате мнение без да са Ви питали.
- Моля? - тя почервеня. - Това е абсурдно! Вие решавате дали тези твърдения са безпочвени или не. Ако вече сте сформирали мнение от "този казал, онзи чул" едва ли ще има смисъл от нашия разговор.
Той обърна монитора на компютъра към нея.
- Ето, вижте!
Тя прочете на бързо някои неща за себе си, които я очудиха. Нещо от типа "липса на лоялност към фирмата", "буен и необуздан характер", "не се подчинява на заповеди на ръководството" и т.н.
- Въпреки това аз реших да рискувам и да Ви гласувам доверие. Първите шест месеца са период на обучение, нещо като стажантска програма. Ако успеете да се справите ще останете на постоянен трудов договор, ако ли не ще се разделим.
Мислите и се въртяха хаотично и се сблъскваха по между си. Та той не я попита нищо. Вече беше проучил щателно всичко, което се обръщаше срещу нея. Защо я покани тогава? Защо и дава шанс ? Всичко беше антилогично, дори враждебното му отношение. Защо и подаваше ръка? Въпроси. На нито един обаче тя нямаше готов отговор.
Чувстваше се ужасно уморена.
- Имате ли някакви въпроси към мен?
- Не, господине. Извинете ме за рязкото поведение.
- Проблем ли ще е да започнете веднага, от утре?
Тя беше доста объркана.
- В колко часа и къде?
- В 8 и 15 бъдете в нашия офис на бул. "Витоша". Ще потърсите Петя Захариева и тя ще Ви обясни всичко.
  Лора излезе по-объркана от всякога.
     Той се отпусна на стола и запали цигара, въпреки забраната. Лично бе подписал заповедтта, че в сградата не се пуши.
"Нешлифован диамант. Прилича ми на самия мен от преди 40 години, бунтар до мозъка на костите. Кога се промених? Това момиче не е лошо, просто са я нарочили. Има нещо мило дори в това, че си признава, когато не е права. Дали не бях прекалено груб с нея?"
После се ядоса, че мисли за нея. Извади скритата бутилка и си наля едно малко. Имаше нужда от питие.


 

Аз зная как продължава тази история. Дали ще я напиша е друг въпрос.
Лека вечер!:)