Постинг
13.06.2014 12:06 -
Любовни мълнии - 8
Рози. Огромен букет от свежи, червени рози. Лора едвам стана от леглото, когато куриера позвъни, за да достави пратката.
- Чакайте. Трябва да има някаква грешка. - Лора се разписа на някакви жълти листчета. - Вероятно този букет не е за мен.
Мъжът намести очилата си и съвсем ясно прочете нейните имена и адрес.
Лора нямаше сили да мисли дори.
- Още един въпрос. От кого е?
Човекът вече губеше търпение и нервно прочете:
- Диамант банк. Подписано е от госпожа Десислава Пейчева.
Лора се замисли. Не познаваше никаква Десислава Пейчева. Вярно, че се обади, за да предупреди, че е болна и няма да ходи в офиса поне десетина дни. Нямаше практика да връщат обаждане към служителите, за да се информират как са. Имаше нещо загадъчно в цялата тази история. Горчива усмивка се изписа на устните и.
"Рано е да ме отписват. Жива съм, поне за сега."
Лора извади кристалната ваза от шкафа и старателно подреди роза по роза. Стаята се изпълни с топлина и усмивки. А Лора я тресеше. Сложи си допълнително одеало и се зави през глава. Какво значение имаше от кого са розите, когато винаги беше сама.
Разплака се.
/ следва /
- Чакайте. Трябва да има някаква грешка. - Лора се разписа на някакви жълти листчета. - Вероятно този букет не е за мен.
Мъжът намести очилата си и съвсем ясно прочете нейните имена и адрес.
Лора нямаше сили да мисли дори.
- Още един въпрос. От кого е?
Човекът вече губеше търпение и нервно прочете:
- Диамант банк. Подписано е от госпожа Десислава Пейчева.
Лора се замисли. Не познаваше никаква Десислава Пейчева. Вярно, че се обади, за да предупреди, че е болна и няма да ходи в офиса поне десетина дни. Нямаше практика да връщат обаждане към служителите, за да се информират как са. Имаше нещо загадъчно в цялата тази история. Горчива усмивка се изписа на устните и.
"Рано е да ме отписват. Жива съм, поне за сега."
Лора извади кристалната ваза от шкафа и старателно подреди роза по роза. Стаята се изпълни с топлина и усмивки. А Лора я тресеше. Сложи си допълнително одеало и се зави през глава. Какво значение имаше от кого са розите, когато винаги беше сама.
Разплака се.
/ следва /
с нетърпение.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
От кого ли са тези рози? Някакви предположения?
Хубав ден, Дидо!:)
цитирайХубав ден, Дидо!:)
Определено са от някой като мен. Аз обичам да подарявам цветя.
Но ти ще ни изненадаш, знам си аз :)
Хубава вечер, Ани!
цитирайНо ти ще ни изненадаш, знам си аз :)
Хубава вечер, Ани!
Очаквай неочакваното.:)
Лека нощ!;)
цитирайЛека нощ!;)
Кой ли, наистина, е изпратил розите? - колегата? познатият от виртуала?...
Не бави много продължението, моля:)
цитирайНе бави много продължението, моля:)
Знам ли?;))
Някой, който не е безразличен към нея.
Хубави почивни дни, Мартичко!
цитирайНякой, който не е безразличен към нея.
Хубави почивни дни, Мартичко!
както казва Гергов, цветята и за салата не стават. Предпочитам самия ТОЙ с кутия бонбони(може и шоколад), и пак ще ми е романтично. Усмивки, Ани, развивай бързо действието, че Лора ще попухне от плач, а не обичам плачещи момичета. Ако трябва ще и дам назаем Слънчевия човек. Усмивки!
цитирайА, без! Няма да даваме Гергов на Лора, та ако ще да се тръшка колкото си ще.:)
Залагам, че розите са от Пламен, но е възможно да има изненада. Дали пък не ги е изпратил Лазаров?
цитирайЗалагам, че розите са от Пламен, но е възможно да има изненада. Дали пък не ги е изпратил Лазаров?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.