Наместваш очилата. Пак четеш
за спорт и политика. Хоп, готово!
А в кухнята се вихря смело аз.
Къде изчезна живото ни слово?

Мълчим или се стреляме с очи
отново недоволни или гневни.
След толкова години не боли.
Почти сме се превърнали в съседи.

Мълчим за всичко. Разговори - не.
И всеки е поел в пътечка своя.
На кратички въпроси с "Да, добре."
Какъв ще бъде на това развоя?

Удобство. Рутина. Любов на вънка.
Просторна светлина в дома ни "чужд".
Една съседка плясва и въздъхва:
"Чудесна двойка! Имаш чуден мъж."

Толкова картинно, че взех решение - ще си стоя ергенче.

Поздрави!

Аааа, не! Без такива номера! Минаваш през всичко това, за да видиш какво е да си ЖЕНЕН мъж.
Хубав ден! :)