В безкрайното море от чувства
забъркваме тръпчив коктейл.
На глътки бавно всеки вкусва
достигнал в разума предел.

Изтръпват сетивата после,
студено става. Но защо?
И сякаш на сърцето гости
сме нежелани. Плаче то.

Роботи станахме, в матрица.
Днес всички сме в един калъп.
Нарязаха ни постна пица
и пуснаха ни: "Да пасат!"

Ех, а дано е за последно
и слънцето ни да изгрей.
Не мисленето ни е вредно,
а безхаберието, висш злодей.

Уж казваме: "Това не може!"
и забранихме си мечти.
А да живеем не е сложно.
Добро с усмивка сътвори!

27,01,2016г
автор Ани Виденова