Разлиствам днес човешката душа,
чета по малко, за да не пропусна
стаената в нея светлина
и някак по-добре се чувствам.

Нанизани емоции наместо думи,
говорещи с разбиране очи.
Чертите на лицето като струни
мелодия създават си почти.

Научих, че зад някои усмивки
са скрити болки, парещи сълзи.
И бедни, и богати са щастливи
обичани, не купени с пари.

Денят се очертава просто топъл.
Е, химия в човешките души.
Да, всяка крие своя вопъл
прочетен в непознатите очи.