Постинг
27.11.2021 19:02 -
Загубена в мрака
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4644 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2021 21:08
Прочетен: 4644 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 27.11.2021 21:08
Върна се назад. Всичко започна от една психоза, масова истерия... Медиите тръбяха за апокалипсис. Изведнъж пренареждаш всички приоритети и разбираш... Най-ценното е любовта. Без нея живота няма смисъл. Трупането на вещи става излишно. Живееш, за да прегърнеш любимите хора, да видиш усмивките им и да прочетеш в очите им: "Всичко ще бъде наред! С теб съм!"
***
Нямаше много деца в запустялото село, събираха се няколко софиянчета и то през летните месеци. Тони пръв донесе една интересна играчка - радиоуправляема лодка. Пускаха я в близкото езерце и направляваха нейния курс. Всички деца мечтаеха ... Сирма щеше да стане учителка, Иво полицай, Весето искаше да стане психолог, а Тони... Всички му се изсмяха когато каза: "Аз ще създам супер компютър и вие ще изпълнявате всичко, което кажа, като тази лодка."...
Повечето деца изпълниха детските си мечти. Сирма и до днес преподаваше в малко градче на деца от начален курс. Иво не стана полицай, но пък беше един от най-добрите пожарникари. Весето стана журналист. Само за Тони никой нищо не знаеше. За последно бяха чули, че е заминал да следва информационни технологии в САЩ. Някои твърдяха, че работел за Пентагона, други, че работел за ЦРУ. Нищо категорично, само предположения и догадки.
***
Беше болезнено.... ПСР през носа. Не знаеш нито коя е лабораторията, нито кой стои зад космонавтския костюм. Болка, пречупен отпор... Бръкнаха и в мозъка, буквално. След няколко часа получи смс, че всичко е наред, отрицателен. Отдъхна си. Повечето и колеги се страхуваха. Здрави трябваше да доказват, че са здрави, всеки подозираше другите като разпространители на зараза. Всеки срещу всеки! Много яко, няма що..
***
Една сутрин се събуди с ужасна болка в рамото. Сякаш някой трошеше ръката и... Запали лампата. Сигурно беше сънувала кошмар. Нямаше никой, но за това пък болката беше реална и дори се усили. Не беше тренирала, нито пък се беше ударила. Стори и се странно. Знаеше какво трябва да направи - пи болкоуспокояващо и намаза рамото и ръката с охлаждащ гел. Болката се притъпи.
Страхуваше се да сподели случващото се с когото и да е. Явно щяха да я помислят за луда.
***
Това бяха спомени, далечни, далечни... Каква беше връзката им с настоящето? А може би нямаше нищо общо.
Горчива усмивка се спусна по устните на Веселина. Седеше на студено легло в призрачна стая, нещо като полузатвор, полулудница. Къде ли се намираше? Кой и причини това?
***
Нямаше много деца в запустялото село, събираха се няколко софиянчета и то през летните месеци. Тони пръв донесе една интересна играчка - радиоуправляема лодка. Пускаха я в близкото езерце и направляваха нейния курс. Всички деца мечтаеха ... Сирма щеше да стане учителка, Иво полицай, Весето искаше да стане психолог, а Тони... Всички му се изсмяха когато каза: "Аз ще създам супер компютър и вие ще изпълнявате всичко, което кажа, като тази лодка."...
Повечето деца изпълниха детските си мечти. Сирма и до днес преподаваше в малко градче на деца от начален курс. Иво не стана полицай, но пък беше един от най-добрите пожарникари. Весето стана журналист. Само за Тони никой нищо не знаеше. За последно бяха чули, че е заминал да следва информационни технологии в САЩ. Някои твърдяха, че работел за Пентагона, други, че работел за ЦРУ. Нищо категорично, само предположения и догадки.
***
Беше болезнено.... ПСР през носа. Не знаеш нито коя е лабораторията, нито кой стои зад космонавтския костюм. Болка, пречупен отпор... Бръкнаха и в мозъка, буквално. След няколко часа получи смс, че всичко е наред, отрицателен. Отдъхна си. Повечето и колеги се страхуваха. Здрави трябваше да доказват, че са здрави, всеки подозираше другите като разпространители на зараза. Всеки срещу всеки! Много яко, няма що..
***
Една сутрин се събуди с ужасна болка в рамото. Сякаш някой трошеше ръката и... Запали лампата. Сигурно беше сънувала кошмар. Нямаше никой, но за това пък болката беше реална и дори се усили. Не беше тренирала, нито пък се беше ударила. Стори и се странно. Знаеше какво трябва да направи - пи болкоуспокояващо и намаза рамото и ръката с охлаждащ гел. Болката се притъпи.
Страхуваше се да сподели случващото се с когото и да е. Явно щяха да я помислят за луда.
***
Това бяха спомени, далечни, далечни... Каква беше връзката им с настоящето? А може би нямаше нищо общо.
Горчива усмивка се спусна по устните на Веселина. Седеше на студено легло в призрачна стая, нещо като полузатвор, полулудница. Къде ли се намираше? Кой и причини това?
Посвещението на България
Дискусия на тема "Обичам ли Българи...
Съобщение (относно "Веселите курорт...
Дискусия на тема "Обичам ли Българи...
Съобщение (относно "Веселите курорт...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.