Постинг
30.01.2025 22:03 -
Кървав диамант
/ продължение /
Избухна като бомба. Помия се лееше от информационните масиви. От добър фотограф сега се превърна в златотърсачка, лигла с очила на еди каква си марка. Чантата и струвала еди колко си... Заболя я. Дори нямаше такава чанта, но това не беше важно. Скандалът продаваше. Толкова много искаше да е някак невидима, да ги оставят на мира.
Стигна се до там че очилата и бейзболната шапка се превърнаха в любими аксесоари. Сякаш беше жаба на която правят дисекция под микроскоп в час по биология.
Приятел в кавички беше онзи дето подхвърли на медиите за годежния пръстен и цената му. Един ежедневник публикува следния текст " Няма детска болница, но има ...диаманти
" В едър план имаше снимка на пръстена, ограден с жълто кръгче.
Пребледня. Ставаше и все по-лошо. Телефонът вибрираше без звук, идваше и да го запрати в стената или в някое езеро... Какво искаха всички ? Това ли беше най-интересната тема в страната. Някакви журналисти я преследваха като дивеч. Не и достигаше въздух. Сякаш плуваше под вода. Искаше да излезе на повърхността и да си поеме въздух, но там крякаха някакви хора в неразбираема какафония.
Той настояваше тя да спре да работи, вече не беше нужно. Тя упорстваше да работи, защото обичаше работата си, влагаше душа и сърце във всеки кадър. Не харчеше повече, отколкото преди да го срещне, не изкупуваше моловете, даже нямаше време за това. Не кифлееше, всичко това и беше чуждо и далечно. Беше си тя, най-обикновенно работещо момиче. Можеше да има много, а всъщност не искаше нищо. Имаше покрив над главата си, топло меко легло, човек, който я обича. Какво да иска още? Можеше само да благодари за това, което има. Често изкарваше цял ден с две кафета, чаша портокалов сок и вреден сандвич с кетчуп и майонеза.
Обичаше да заспива на рамото му. Това си беше нейния защитен остров от цялата злост на този побъркан свят. А той продължаваше да намира нещо вълшебно в усмивката и, в погледа и. Дори сега, когато спеше сгушена в него той беше спокоен и щастлив, защото тя си беше неговото момиче. Отмести кичур коса от лицето и и я целуна.
/следва/
Избухна като бомба. Помия се лееше от информационните масиви. От добър фотограф сега се превърна в златотърсачка, лигла с очила на еди каква си марка. Чантата и струвала еди колко си... Заболя я. Дори нямаше такава чанта, но това не беше важно. Скандалът продаваше. Толкова много искаше да е някак невидима, да ги оставят на мира.
Стигна се до там че очилата и бейзболната шапка се превърнаха в любими аксесоари. Сякаш беше жаба на която правят дисекция под микроскоп в час по биология.
Приятел в кавички беше онзи дето подхвърли на медиите за годежния пръстен и цената му. Един ежедневник публикува следния текст " Няма детска болница, но има ...диаманти
" В едър план имаше снимка на пръстена, ограден с жълто кръгче.
Пребледня. Ставаше и все по-лошо. Телефонът вибрираше без звук, идваше и да го запрати в стената или в някое езеро... Какво искаха всички ? Това ли беше най-интересната тема в страната. Някакви журналисти я преследваха като дивеч. Не и достигаше въздух. Сякаш плуваше под вода. Искаше да излезе на повърхността и да си поеме въздух, но там крякаха някакви хора в неразбираема какафония.
Той настояваше тя да спре да работи, вече не беше нужно. Тя упорстваше да работи, защото обичаше работата си, влагаше душа и сърце във всеки кадър. Не харчеше повече, отколкото преди да го срещне, не изкупуваше моловете, даже нямаше време за това. Не кифлееше, всичко това и беше чуждо и далечно. Беше си тя, най-обикновенно работещо момиче. Можеше да има много, а всъщност не искаше нищо. Имаше покрив над главата си, топло меко легло, човек, който я обича. Какво да иска още? Можеше само да благодари за това, което има. Често изкарваше цял ден с две кафета, чаша портокалов сок и вреден сандвич с кетчуп и майонеза.
Обичаше да заспива на рамото му. Това си беше нейния защитен остров от цялата злост на този побъркан свят. А той продължаваше да намира нещо вълшебно в усмивката и, в погледа и. Дори сега, когато спеше сгушена в него той беше спокоен и щастлив, защото тя си беше неговото момиче. Отмести кичур коса от лицето и и я целуна.
/следва/
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог

Гласове: 16874
