Постинг
26.03.2010 08:06 -
Сън
Поточе бистро влива се в реката.
Една полянка е осеяна с цветя.
Така ми стана топло на душата,
че тичам право там, дори летя.
И къщичката дървена ме чака.
Домът е там, където си щастлив.
Дори и щъркел с човката си трака,
Съседът ми и той е приказлив.
От прахоляка пътя е различен,
но го обичам, просто си е мой.
До него води път, но е страничен
и е обсипан с камъни безброй.
Аз пак ще идвам. Щом очи затворя
на този път съм вече и вървя.
С цветя и птици мога да говоря.
Събуждам се. Това ми бе съня...
Една полянка е осеяна с цветя.
Така ми стана топло на душата,
че тичам право там, дори летя.
И къщичката дървена ме чака.
Домът е там, където си щастлив.
Дори и щъркел с човката си трака,
Съседът ми и той е приказлив.
От прахоляка пътя е различен,
но го обичам, просто си е мой.
До него води път, но е страничен
и е обсипан с камъни безброй.
Аз пак ще идвам. Щом очи затворя
на този път съм вече и вървя.
С цветя и птици мога да говоря.
Събуждам се. Това ми бе съня...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 16772