Мълчи! Почувствай този стих.
Той изповед е, леко закъсняла.
Усмихнах се, сълзата си изтрих
и писах ти какво съм преболяла.

Но всъщност не очаквам да болиш.
Това е някак женско, не приляга.
Звънни ми, ако някога решиш,
дори в среднощ, ако ти се налага.

Приятелството с времето остава.
Какъв ти стих ненужен пиша аз?!
Щом блясъка в очите ме издава,
не се съмнявай, с теб съм в този час.