Вълнение. Желязната ми маска
на хиляди парчета се разби.
Под нея чувства, безпределни страсти.
Виновникът за всичко туй си ти.

Усмивката ти - слънчева и дръзка
за пет секунди просто ме стопи.
Към разума неволно се завръщам -
мъгла жестока, сбъркани съдби.

Нали избягах? Бягах по-далече
с надеждата, че всичко е лъжа.
Напразно бе. Ти мислите обрече
с признание: "На тебе аз държа!"

От този ден където и да мина
усмивката ти виждам, за това
не ме вини, щастливо име имам.
Позна ли ме? Да, аз съм ЛЮБОВТА.