Твоето ехо отеква в мене.
После се пръсва подобно заря.
Виждаш ли? Тука си толкоз потребен.
В огън съдбовен горя ли, горя.

Даже лицето ти някак си свети.
Пламъци мощни усмивки творят.
Нека проклети са всички поети
щом за раздели чрез строфи шептят.

Ти пък рисувай красиви пейзажи
с думи вълшебни по белия лист.
Даже да станат обекти на кражби
твои са рожби.Рисувай, Борис!