Не си мисли, че можеш да ме върнеш.
Не си мисли, че всичко е игра.
Щом статуята ти в човек превърнеш
ще прочетеш в очите и тъга.

Ти просто я направи като мене,
но по-красива, знаеш ли това?
Ревнувах бясно. Сякаш нямах време
с изкуството на две да те деля.

Веднъж се спрях и тихичко погледнах
как нежно ваеш пръстите и ти.
В постелята със сълзите си легнах,
че влюбен си в своите мечти.

Ти милваше лицето и с длани.
С усмивката и слънцето изгря.
Дълбаше в сърцето мое рани,
които просто нивга не видя.

Е, все едно. Аз просто те целувам.
Далеч от теб света е суета.
Дано е сън. Творец ще те сънувам.
А статуята? Аз ли съм била?!

Както и всичките ти стихове!

Здравей. Радвам се, че четеш и разбираш написаното от мен. Всеки иска да бъде разбиран и обичан, а не приеман като даденост или статуя.
Пожелавам ти лека вечер и много усмивки!:)

Много красив стих! Пожелавам ти щастие и много любов!

Благодаря.Любовта е състояние на духа, а аз не мога дори да съществувам без нея. Тя е въздуха, който дишам с всичките си сетива.В живота срещам много безчувствени статуи.Моля се да попаднат на майстора-склуптор, който чрез любовта и изкуството да им даде живот завинаги.
Лека вечер!

"Щом статуята ти в човек превърнеш
ще прочетеш в очите и тъга."

Красиво усещане!

Красиво е. Дори някои хора да виждат късче неодушевен предмет, за създателя си то е ценно и живо!
Лека вечер!;)