Смехът ти гали. Слушам притаена
най-нежния и топъл глас. Ела!
Дивачка от гората, укротена?!
Не се  съмнявай! Твоя съм сега.

Къде ме водиш? Виждам пещерата.
Не ме е страх. Ще вляза в твоя дом.
Безумие изпълва ни сърцата.
Сервирал си ми чая даже с ром.

Уютно е в скалата, ложе наше.
Възглавница е рамото, от пух.
Врати тук няма, няма даже чаши,
а в тъмното напрягам своя слух.

Дъха ти слушам.Миглите целувам.
Усмихваш се неволно, от сърце.
Реално е! Щипни ме! Не сънувам.
Закрила имам в твоите ръце.

С любимия не е страшно и в пещерата!:)

Каква идилия!

Ето оттук се влиза:
http://mitkolrus.blog.bg/izkustvo/2010/09/15/seriia-razhodka-iz-bylgariia-diavolskoto-gyrlo.605900

Хубаво пишеш бе Ани - много хубаво!!!

В пещерата ли? Да видим? Та там няма ток, изобщо каквито и да е условия, дори телефоните губят обхват.:))))Бъзлата я е страх да заспи, пък се навива, че може да живее вечно там, само и само да е с любимото същество. Ако някой прилеп я тупне с криле тя мигом ще наруши съня на любимия с писъците си.
Хубав ден!:)

Никога не бих влязла сама в пещера.Хлъзгаво и страшничко си е. Някои са осветени, обезопасени, но...
Разгледах снимките. Страхотни са!
Лек ден!

Изчервих се.:)))
Тихо, да не събудиме вечерта, че ще ревнува.
Прегръдка за теб!;)

Много сърдечно, Ани!
Браво ти !
:)

Благодаря ти!;)

Обичам да чета твоите стихове, мила!

А аз съм щастлива, че ме четете.
Каква ли стойност биха имали, ако не докосваха нито едно сърце?!
Лека вечер!:)