Излизам. Пак ми е студено.
Такъв е студ, че чак боли.
Днес май не ми е позволено
да роня глупави сълзи.

Отивам на разходка в МОЛа
с приятелка на по кафе.
Промотъри ни черпят с кока-кола,
усмивки от немай къде.

Навън е все тъй хладно, нека.
Допивам глътката кафе.
Не бързам вече. Аз полека
вървя и виждам по-добре.

По-добре е да боли от студ, отколкото от задушаване.
Привет!

Безспорно.
Лек ден!