Възвишени фрази, лишени от смисъл,
загриженост плитка, в дълбоки води.
Нима да си чувствен от БОГ си орисан
и казват, че все по вода ти върви.

Завиждат ти хората, нямат ти вяра,
че казваш им истини, нивга лъжи.
Понякога бъркаш вълшебна отвара,
но вместо за лек, от обида кърви.

Поглеждаш през рамо далечното утро.
Нощтта е тъй дълга и хладна, сама.
Мечтаеш да стегнеш огромния куфар
и просто да тръгнеш, а няма кога.

Нали си на хората в помощ. Тогава
какво ти остава, живееш за тях.
Май тежкия куфар от мисли остава,
а аз все до тебе тъй тихо стоях.

Кога успя да напишеш толкова много стихове и при това все хубави?!
Удоволствие беше да ги прочета!

Може би съдбата иска просто да й се доверим, а куфарите с мисли не можем да изпразним.
Много интересен завършек!
Благодаря за удоволствието да прочета!

Ами това нищо не е. Понякога пиша много повече, а при някои стихове триенето е повече и от написаното, казано преносно.
За мен бе огромна чест, че отново си тук.
Благодаря ти!
Ани

Не му е лесно на героя ми. Огромните куфари носят огромни отговорности. Тъжното е, че този човек дори не забелязва хората около себе си.
Поздрави: Ани

Поздрави за хубавите стихове и хубав ден!

Благодаря. Хубав ден и на теб!