Не стой на пътя! Пречиш ми да мина.
Не виждаш ли? Трънлив е този път.
Товарът ми е тежък, за стотина,
но помагачи няма, те са кът.
.
Очите ти, две пламъчета диви
усмихват се на сопнатата, зла.
Орал си нявга и на тези ниви -
познато чувство. Имаш ли вина?!

Защо ме чакаш? Няма ли пътеки,
които са безлюдни и по тях
да мина аз, невидима навеки?
"И ТАМ ЩЕ БЪДА!"- казваш ми през смях.

И да знаеш, няма пътеки!

Абе, то, че има - ИМА. По най-безлюдните и трънливи пътеки истинския приятел ще те намери.
Лек ден, Вал!:)

леко, закачливо, но... може и да е сериозно:)))
Поздрав!

Не е закачливо, сериозно е. Имам си един такъв ангел, който бди над мен и ме намира по всички пътища. Обичам го!:)
Благодаря ти, че посети моя блог.
Лека нощ!:)