Отново скачаш. Яростно се браниш
и пак твърдиш: "Виновната е тя!"
Щом съвестта си можеш да измамиш
поемам днес и твоята вина.

От мен ни дума, мъжко съм момиче.
От сто години нося планини
и нито стон. Псувни аз не изричам.
Присъщи са ми чуждите вини.

Щом някой непознат поспре и пита:
"Не ти ли втръсна силна да си ти?",
ще му отвърна без да се замислям
"Разбира се!"-избухнала в сълзи.

Нали е непознат? Пред него мога
да бъда уязвима и ранима.
Разсърди ми се времето и с грохот
усмивката ми взе и си замина.

А понякога е признак на сила да си признаеш, че си слаб. Макар че това май е по-добре да го кажа на себе си... Хубав ден! =)

Определено. Не може всички да са силни, железни...Аз поне не искам!
Лека вечер!:)