В очите ми надничаш и събличаш
с ефирен жест душата-кадифе.
Наистина ли само мен обичаш?
Загадъчно поглеждаш ме. Добре.

Оставям се в ръцете ти и зная,
че всичко е въпрос на миг красив.
Не искам от сега да мисля края
какъв ще бъде. Може би щастлив?

А твойте мисли са порочно черни.
Раздиран си от ревност и вина.
Жените-котки като мен били неверни,
изричали пресилени слова.

Ти всъщност искаш повече.
Сърцето, мислите, дъха...
Аз дадох ти това отдавна. Вече
са само рими, драснати в стиха.