И в люлката на мислите по тебе
унасям се щастлива в нежна дрямка.
Не си мисли, че днес си непотребен,
безмълвен и далечен, просто сянка.

Ще ти изпея тихо наша песен,
а вятъра с възторг ще ти посвири.
Цигулка тъжна, дъх на късна есен
и стъпки позабравени, унили.

Щом с пролетните мигове цветята
отворят чашки дъхави, красиви,
отваряме за обич пак сърцата
и трепетно се чувстваме, щастливи.