Животът, този приказен вампир
изсмуква ни до капка безчовечност.
Тогаз празнува и устройва пир
с бокали от кръвта ни, просто течност.

Душите ни, сърцата ни яде
и хили се с лудешка неприрязън.
С истини очите ни боде,
каквото и да прави - все е мразен.

И рожби сме от неговата плът.
Прощава ни случайните забежки.
Сбогуване. Пред всеки има път,
щом кръстовете носим свои, тежки.

Панацея

За мен е огромна чест, че ми гостуваш в блога.
Слънчеви и жизнерадостни дни!
Ани

Като болка , като стон !

А ми се иска да бъде усмивка, надежда, дъга...Иска ми се да бъде светлина за ВСИЧКИ!
Лек ден!