Подпряла съм с юмручета лице
и пак се лутам нейде сред звездите.
Така далечни в тъмното небе
развихрят чувства, палят ми мечтите.

Една потрепва мъничка, така,
че сякаш казва : "Аз съм най-далечна!"
Понякога е тъжна и сама,
а друг път шоколадова и млечна.

На тъмен плащ потрепват тез звезди.
Красиво е и погледа се рее.
Заспивам сън. Усмихвам се дори.
Една ще падне, друга ще изгрее.