Потропваш леко. Моята душа
залостена е с десет катинара.
Не вярвам на неискрени слова -
меню познато, дето се повтаря.

Примоли се под наем да я дам
и плащаше за нея с чисто злато.
Ела и виж! Тя празна е, до грам,
превърната е май в житейско блато.

Не струва нищо, празен храм.
Не става даже в него да се молиш.
Безплатно може би ще ти я дам,
Защо я искаш всъщност?! Ти не болиш.

Ще я разчупя на трохички май
да храня с нея лястовица бяла.
Финалът наближава. В своя край
аз виждам, че щастливо съм живяла.

Ще я разчупя на трохички май
да храня с нея лястовица бяла.
Финалът наближава. В своя край
аз виждам, че щастливо съм живяла.
Поздрав и лек ден..

Дъждовно е. Времето се е разревало нещо. Нека ти върви по вода!
Усмихнат ден!:)))))))

П.П.Много ми хареса намигащото ти слънчице!:)