Килим ми е постлала есента
от златно-червеникави листенца.
Уверено по него днес вървя,
усмихвам се на рошави врабченца.

Алеята на парка опустя.
Не се дочува глъч от детски смях.
Ще се разходя между час и два.
Такава достолепност! Онемях.

От ляво бор, зелен и малко тъжен.
От дясно орех с оредяла шума.
Дъбът отпред се пъчи толкоз важен
с красива пелерина. Нямам думи!

Листата по които стъпвам леко
усмихват ме с красивите си багри.
През клоните промъква се далеко
и сноп лъчи, магични канонади.

Запазвам си букет от пъстри листи
и вдъхвам аромат на кал и плесен.
Избистриха се днес потоци чисти,
а вятъра фучи в ушите: есен, есен...

Есен, есен... Поздрави, много ми хареса!:)

Есенно си е.:))
Хубав ден и успешна нова седмица!
Ани

Представих си есенната картина!
Браво, Аничко!

Много е красиво! Ще се опитам тези дни да направя някоя и друга снимчица, за да добиеш представа. Влизам без страх навътре в гората, защото до мен е Тери, един много верен приятел, тигров боксер. А иначе си е страшничко, хора всякакви...

Представих си нашия парк и не знам защо точно онази алея с нападалите кленови листа. Мопсчетата така се забавляват там, гонят ,се заравят се в жълтата шума, а тя шушка ли шушка, дори е по-забавно и от сняг. Усмихната и спорна седмица!

Разкрита съм.:))))))))) Какво да направя като познаваш всяка пътечка и всяка полянка в Северния парк ?
Хубава седмица, Майче!:))