Постинг
11.12.2011 09:18 -
Приказка в планината
Валят снежинки върху наште бузи.
Притиснали сме своите тела.
Прегръдка топла, от студа ни пази.
Красива зима, снежна при това.
На пръсти се повдигам и целувам
целото ти, очите и носа.
Щипни ме леко. Може би сънувам?
Реална случка всъщност. Чудеса!
Ледът ни изиграва номер
и падаме в снега. Портрет!
Завивка снежна, сякаш топъл губер
загръща ни отвсякъде. Привет!
В железна хватка тука планината
подказва ни, че тя е господар.
Най-важно е, че топло е в сърцата.
Искри хвърчат и става цял пожар!
Доволно е, че в ледена милувка
на зимна напаст тук не сме сами.
Ах ,ето! Подарявам ти целувка.
Отвръщаш на мига, а сняг вали.
Камината стъкмена е и грее,
и чай от билки чака, с малко мед.
Едната синеочка ни се смее,
гребе с лъжица ментов сладолед!
Красива, вълшебна приказка си нарисувала с поетични думи!...
Светъл, влюбен ден! :)
цитирайСветъл, влюбен ден! :)
Според мен коледния дух може да се усети най-добре там. Представям си планина, с много сняг и борови клончета, които приканват да ги тръснеш във врата на любим човек. Задължително трябва да има къща, дори си я представям дървена, незнам защо с голяма веранда и огромна, топла камина.
Вълшебен ден и за теб!:)
цитирайВълшебен ден и за теб!:)
http://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=159291844172319&id=100001058002234¬if_t=like
Огънят в камината...
Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огъня...
А в ъглите,в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима...Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.
автор Caribiana
цитирайОгънят в камината...
Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огъня...
А в ъглите,в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима...Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.
автор Caribiana
Карибиана е талантлив автор. Хареса ми нейния стих.
Хубав неделен ден ти пожелавам!
цитирайХубав неделен ден ти пожелавам!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 16772