Мразеше я. Тази омраза я обзе още от първия ден в който я видя. Как бе възможно да въздейства така на другите. Не беше нещо особено, дори не беше красива. Такава една, безлична, по-скоро сива. Обаче винаги с бодър дух и усмивка. Дори очите и се смееха. Винаги намираше точните думи: слабите правеше силни, силните - още по-силни. След среща с нея хората вече никога не бяха същите. Промяната бе към добро. Омагьосваше по невинен начин, с простота и наивност, които притежаваха само децата. Дори и сините и очи променяха цвета си според деня и усещанията. Понякога в тях играеха странни пламъчета, а друг път потъмняваха тъжни и безнадежни. Каквито и да бяха нямаше човек, който да не се влюби, ако разгадае написаното в тях. Да... Очите и бяха най-омразни от всичко. С такава лекота покоряваше човешките сърца и и спореше във всичко с което се захванеше. Около нея винаги кръжаха поне петима обожатели, които се опитваха да я впечатлят с остроумни закачки. Това пък беше... Нахалница!
Такива мисли бродеха постоянно в главата на Елена, а уж минаваше за една от добрите и приятелки. Елена беше дъщеря на виден дипломат и притежаваше всичко за което може да мечтае една жена. Не беше необходимо да работи, защото тате се беше погрижил за всичко. Дори бракът и беше уреден според нейното предпочитание, а съпругът "купен". Сега Елена беше убедена, че красивия и съпруг и изневерява. Ама, разбира се. Каква глупачка! Трябваше да се сети... И тази натрапчива мисъл я караше да прекарва часове в салоните за красота. Перфектен грим, ноктопластика, солариум... Започна диета и заприлича на ангел от "Виктория сикрет". Погледна се със задоволство в огледалото. Мммм, да. Красота! Може би щеше да сложи и малко силикон, където е необходимо и направо ще го побърка. А онази беше загубенячка, която много четеше и се правеше на много умна. Какво е тръгнала да се доказва? Дяволчето дърпаше Ели за опашката и денем ходеше като самнобул, а вечер трудно заспиваше. И тогава се роди онзи пъклен план. Реши да разбие сърцето на Рая, синеоката загубенячка. Най-лесно беше да си измисли два никнейма. Представяше се като двама различни мъже. С някакъв див оргазъм започна да атакува Рая в нета. Пишеше и денонощно, понякога  нескопосани стихове, друг път музикален поздрав... Идеята беше да и се надсмее и да съсипе това "добро" сърце. Ели беше убедена, че всичко е поза и няма човек на земята, който да не се ръководи от собствения си интерес. А тази се правеше на светица и това още повече я вадеше от обувките, направо побесняваше.
Рая наистина обичаше хората и дори, когато приятелски се караше на някой обожател той усещаше нейната правота. Съветите и бяха винаги точни, на място и с малко думи, дори с поглед успяваше да ги накара да мислят. Сладка магия, влюбване, летежност. Това изпитваха познати и приятели. Тя им принадлежеше и в същото време беше ничия.
Рая имаше способността да преценявва хората и дарба да вижда невидимото. Първото писмо прие с учудване, а всяко следващо я забавляваше. Тя усещаше болката на Ели и се опитваше да и помогне. Насила можеш да вземеш, но не и да дадеш. Как можеше да я накара да усеща света по различен начин? Невъзможно.
После написа кратко есе. Реши повече да не отговаря на писмата.
Вечерта красивия съпруг на Ели се прибра необичайно развеселен. Той погледна студено съпругата си, а дори не забеляза новия силикон и скъпата, секси рокличка.
"Скъпа, погледни! Тази статия е невероята. Принтирах я от един женски сайт. Мисля, че авторката е СТРАХОТНА жена!"
Ели пребледня. С безпогрешен усет тя разпозна написаното. Как можа нейния калпазанин така да я предаде... А тази, ах....! Ще види тя! Към следващия пъклен план.

Хубав разказ ... Страшно е да живееш чужд живот .
Остави в мен и съжаление и болка ...
Поздравления , страхотно пишеш !

ПОздравления за хубавия разказ .

Може би съм изпитала на гърба си това псевдоприятелство, оставено вече в миналото. Нека тези хора се доказват някъде другаде. Приоритетите ми са други, чисто човешки и това, което аз искам и творя не може да се купи на никаква цена.
Прегръщам те!
С пожелание за красив ден и много усмивки!:)
Ани

Някои хора направо са побъркани. Да си обсебен от идеята да живееш чужд живот е най-ненормалното нещо на света. Как да накарам някого да вижда света и хората през моите очи? Невъзможно. Дори и усмивките имат много лица. Най-красиви са непринудените, а най-нежелани и отблъскащи изкуствените, "по задължение".
Този разказ е написан по конкретен повод и се надявам въпросната дама да се види и познае. Съжалявам я, но не мога да и помогна.
Хубав ден, карамбол и много светлина през 2012!:)
Ани

Ани, честита Нова година! Здраве и късмет!

ЧНГ !
Пожелавам ти една ПРЕКРАСНА и ЩАСТЛИВА 2012г. Бъди здрав и щастлив!:)
Ани

Честита нова година, много здраве и късмет през новата2012! Хубав разказ, хареса ми много.Поздрави!

ЧНГ ! Здраве, щастие, любов ! Сбъднати МЕЧТИ !:)
Светлина и благодат по пътя!:)
Ани

Поздрав и от мен за хубавия разказ!

Интересен разказ, Ани:)) Свикнала бях на стиховете ти, които така леко ромонят при теб:)

Честита да е 2012 година за теб, сговорна, щастлива и изпълнена с нови творчески вълнения и вдъхновения:))
Бъди щастлива и обичана!:)

Не развенчавай женската заблуда, че само с визия можеш да задържиш кой да е мъж. Знаеш ли цената на красотата? Фитнес, солариум, ноктопластика, разкрасителна пластика /силикони, меликони.../, маникюр, педикюр, макиаж, вечните диети...И още, и още... Тези мацки са доста "изморени" от всичките тези дейности и опоскването на МОЛ-ове и бутици за тях е истински релакс. Любимите им картички за Нова година са дебитните и кредитните карти на съпрузи и любовници.
Хайде сега не бъди лицемерен и си кажи, че нямаш нищо против тези сладки Барбита.:)

Най-напред - ЧНГ !
Пожелавам ти преди всичко здраве, щастие, късмет. Обичай и бъди много обичана!:)
Стиховете и на мен са ми слабост, признавам. Тях ги пиша и по-лесно. Драс-прас и се родило ново стихче. Някога пишех повече разкази, но за тях ми е нужно повече време...
Това е посветено на "хлебарките" дето напоследък пъплят злост точно в моя блог. Не мога да им забраня да ме "преследват" и четат, но мога да им натрия носовете подобаващо. Милите хлебарчици дотолкова са се вманячили и активизирали, особено след рождения ми ден, че ми става мъка за тях...
Аз пък се пускам по вълните на щастието. Нова година прекарах на площада в един провинциален град, сред хората. Беше вълшебно. "Боен арсенал", кристални чаши, шампанско. До година - ПАК !;)

Нищо против ако не са изкуствени като кукли от изложба. Но в тези, които ми описваш не виждам нищо естествено, което да привлича. Пък и какво от туй - те си имат своя ориентир в живота. До някой ден, когато се озоват в ролята на ненужни и безинтересни за едно дете кукли. В някой прашен ъгъл ...

Съвсем наскоро гледах интервю с една много известна "Барби". Всяка втора дума беше "Мииии...." и идиотски смях. След 15-тата минута нищо не разбрах от безумните и бръщолевения. Бръчките може да изпънеш с процедури, но акъл как ще си налееш не е ясно, поне не и за тях де.
Успешен ден, Христо!:)

кој нема доволно самодоверба тогаш поскува да е друг, али не се слуцува другиот да е подобар од себе си
секогаш копијата е полоша од оригиналот
затоа...
ти балгодарам, има поука
пријатана, весела вечер ти поскувам

Един познат беше казал: "ЧОВЕК САМ КОВЕ СЪДБАТА СИ!"
Лек ден!