А аз ще те обичам и така-
болезнено, ревниво, мълчаливо.
Държиш до болка моята ръка
и питаш неуверено, страхливо
дали ще се завърна някой ден.
Разбира се! Надеждата се връща.
Дори невидима, най-близко е, до теб.
С любов и нежност винаги прегръща!

С надежда го прочетох.

Такива сме си ние-богопомазани, защото живеем с нея, в нея/така е казва криминалното ни кварталче!:)))/.
Даже я раздаваме вместо бонбони!:)
Лека нощ и сладки сънища!:)