Небрежно ме прочиташ, в междуредието.
Така и мислех, пак не си разбрал.
Не съм посока, нито път в безвремието.
Не казвай, че без мен не си живял.

Разпадам се на хиляди частици,
но никоя от тях не е за теб.
Ще ме намериш в полета на птици,
в очите детски, в къшейчето хлеб...

Навсякъде, където се обърнеш
частица ще намираш, запомни.
Не можеш да ме спреш, нито да върнеш.
Невидима, но казвам ти: "БЪДИ!"

От силата, от болката се ражда
идеята за нещо по-добро.
Не се плаши от грешки! Ще покажа
уверените стъпки и защо.

Когато си посял добро, надежда
в сърцето орхидеи ще цъфтят.
Усмихвам се и просто те поглеждам.
Очите ми дори с любов искрят.

Прекрасно стихотворение!Приятен ден!

Здравей и ... благодаря!
Слънчев ден и прекрасно настроение за теб!:)