Изучавам те стъпка по стъпка
и откривам в теб двете лица.
Едното е мило, от обич потръпва,
а второто злоба прие за храна.

Зад лека надувка умело прикриваш
разбито и смазано своето его.
Спокоен, с усмивка ли вечер заспиваш
щом денем обидил си ръсил тъй щедро?

Сега да ти кажа, че вътре си празен.
Цял свят е виновен и псуваш, нали?
Егоист по природа, завършен, доказан
и грозен в душата. Позна ли се? Ти!

Кой вълк предпочиташ сега да нахраниш?
Душата ти сгърчена стене смирено.
Не може с най-лошото сам да се хвалиш.
Промяна от утре! Това е решено.