Животът е красив с различни роли.
Чрез някои щастлива поживях.
Различни бяха всичките герои -
създадени от сълзи и от смях.

Но най-любим от всичките остана
случаен образ - себе си играх.
Такава болка! Ах, такава травма!
Дори изпитах нечовешки страх.

Привикнахме да бъдеме "железни".
Какво е сила? Трябва ли ни тя?
Любов и тръпка са ненужни, вредни...
Какво да правим? Тъпи времена.

е да бъдем винаги железни...
По-добре е да сме... звездни...
Лека нощ, Ани! :)

Смешни са ми тези звездни.
По-добре да сме ... ПОЛЕЗНИ!

Звездните льольовци нещо не ме кефат!:)

"Животът е театър и всички ние сме артисти - каква роля ще играеш зависи от теб!"

Хубав ден ти желая!

Не съм добра актриса.:(
Хубав ден!