Омръзна ми да слушам твойто "Спри!"
Не ме четеш, но просто ме желаеш.
Жена на друг съм всъщност аз, уви.
А тази ревност как да я изтраеш?

Понякога си мислиш,че с лъжа
оплитам те в рибарските си мрежи.
Не е възможно.Имаш свобода.
Безсъние, родено от копнежи.

Целувам те чрез ведрия си стих.
Ще спра да пиша щом те натъжавам.
Пострада ли? Сърцето ли раних?
Дали е късно? Шепна: "Съжалявам!"

Аз те чета! Поздрави!

Ох, олекна ми. Е, този дето ми пише на лични НЕ ме чете уж.:)) Кога един мъж нарича непозната с разни мили "обиди" ? Той просто ме предизвика да напиша това. Не съм виновна.;)