Обърканите мисли тичат бясно
под капките дъждовни на деня.
Избистрени, поставени на тясно
признават си: "Към тебе пак летя!"

Мъглата се разсейва напористо,
а облаците схлупват се от раз.
Изчезнало е слънцето лъчисто
и тъжен плаче люлякови храст.

На този фон природата е мъртва.
Притихнали са белите брези.
Една въздишка леко се откъртва
и рукват пак пречистващи сълзи.

лесно магат да бъдат подредени..., но искаш ли го!?
Хубав стих,но ме натъжава :(

Искам го! Това е сигурно.;)
Слънчев ден, Дидо!:)

На този фон природата е мъртва.
Притихнали са белите брези.
Една въздишка леко се откъртва
и рукват пак пречистващи сълзи
Винаги съм харесвала как пишеш.
ПОЗДРАВ!

Благодаря ти. Опитвам се ...
Топъл ден и безброй поводи за усмивки!

:((
6+

Ти как се промъкна, анонимен?:)))
Жив и здрав!

има и такова състояние на душата...
хубав стих...

Благодаря. Има разбира се, но е хубаво, пречистващо.
Лек ден!:)