Простор, а неусетно вечерта
прегръща ме с целувка, хладен повей.
Не мога и не искам да заспя
унесена в песента на славей.

Так. Тихичко часовникът отмерва
секунди кратки, дълги часове.
Звезди далечни, красота неземна
и всичко туй е мое. Всъщност - не.

Природата, която ни обича
се грижи днес за своите чада.
Човешки интерес пък я обрича
на жива клада в борова гора.

Не се живее повече в пустини.
Залели сме душите си с бетон.
Лазурно утро, а в очите сини
чета с любов: "Обичам те, бонбон!"

Не се живее повече в пустини.
Залели сме душите си с бетон.
Лазурно утро, а в очите сини
чета с любов: "Обичам те, бонбон!"
============================
МИ СЕ ДОПАДНА:)
МНОГУ ПАТИ И ЈАС ТАКА МЕЧТЕАМ...ЗА ЉУБОВТА НА МОЈОТ ЖИВОТ..

Пожелавам ти сбъдната споделеност!
Успешен, слънчев ден!:)