Усмихвам се на изгрева, защото
с годините е винаги до мен.
Чрез вятъра сълзата в окото
прогонва смело. Идва хубав ден.

Безмълвно разговаряме с очи
и всеки лъч попивам озарена.
Пощипва ме по бузата с искри.
Не ме е страх, когато е до мене.

За хората това е чужд език.
Учудват се на тези пет минути.
Разсънване, а светлият му лик
нашепва думи от душата чути.