Денят преваля - кратък, скучен, сив.
Така е предвидим, че зная всичко.
Пред празен лист се рея с молив
и страшно много искам да опиша.

Не е възможно. Просто празни думи
или пък фразички с воал от захар.
Какво ли днес не можем да си купим?
Не много, но достатъчно. Приятел!

Замислих се аз колко точно имам?
Стотици ли, десетки ли, едничък ?
Богатството са те, което взимам
и пазя с обич. Кой е днес самичък?

Прекрасно е, когато сеем обич.
Реколтата богата ще пребъде.
В сърцето си приятелството носиш.
Каквото си помислиш - да се сбъдне!