Идея нямам колко те боли
и пак забивам нож в гърба ти.
Днес времето е облачно, нали?
Солено от сълзите и вкуса ти.

Зад облаците - твоето лице.
Ту тъжно е, ту някак разцъфтява.
Е, ангелите имали криле...
Греша тъй често...Ангелът прощава.

Дали ще мога също като теб
с пълни шепи радост да раздавам?
На пътя ми е дявола. Проклет!
Не мога и не искам да ранявам !