Та тя е уморена, с леки бръчки,
но все така е нежна и добра.
Усмихната, уют гради в къщи,
най-милата и слънчева жена.

Годините изтриват като с гума
белите ми, а те са си бели.
В очите укор, няма лоша дума.
Това е мама, с белите коси.

Денят на мама някак ще отмине
и цветето за нея ще умре.
Сърцето ускорено днес ще бие.
За тебе, мамо! Твоето дете.