Случи се нещо прекрасно. Лидия най-после седеше на дивана във всекидневната с любимата си книжка в ръка. Историята я беше погълнала до толкова, че не усети тихите стъпки на Светослав. Той положи ръка на рамото и и с устни погъделичка мидата на ухото и.
- Как си, скъпа?
Действаше и по необичаен начин. Сякаш парализираше сетивата и, а разумът отказваше да се подчини.
По дяволите! Коленете и омекваха, когато този човек беше някъде наблизо.
- Чета една история.
- История? Интересно. Да видим... Тя среща прекрасен мъж, но като в приказките всичко изглежда невъзможно до сто петдесет и трета страница, където най-неочаквано заживели дълго и щастливо.- погледна я изпитателно.
Силен гняв се надигна в гърдите и. Защо по дяволите иронизираше всяка романтика?!
- Не позна. На сто петдесет и трета страница тя го убива и после се самоубива. Така добре ли е?
Звучен смях изпълни стаята. Той обичаше дори нацупената и физиономийка, която подсилваше детското излъчване. Въпреки, че несъзнателно я дразнеше всъщност я обичаше безкрайно, повече от колкото героите в сладникавите романи.
- Добре, добре. Мир? - целуна я нежно по бузата.
- Лицемер! - Лидия все още му се сърдеше за нещо, което той не би могъл да предвиди.
- Слушай, малката, не ми харесва тона ти и за да не се скараме май ще се наложи да изляза.
Приплака и се. Страхливец. Първо се присмя на четивото и, а сега най-невъзмутимо се готвеше да си прекара една страхотна вечер извън къщи.
- Прекрасно. Можеш да си останеш там, а не да използваш дома ни за хотел.
Светослав облече палтото си и излезе тихо, така както беше влязъл. Тя се разрида. Любовта остана в книгата, която четеше.

Всеки си мисли нещо, а другият чете мислите по начинът, по който е решил. Колко раздели се случват заради такива глупави ситуации. Гордост, его и мълчание и една заминала любов. Ани, хубава седмица!

Добро обобщение на нещата от живота.
Успешен ден!
Ани

Така е, когато една история от ТВ екрана или от книгата може да развали настроението.
Наскоро чух, че заради една от турските сапунки, мъж и жена се скарали жестоко и били на ръба на развода. Добре, че накрая надделял здравият разум!

Божееее....! Заради един филм? Някои хора вЕрно живеят във филми и се изживяват като герои, под прожекторите. Смешно е.
Лека нощ!