Ръми дъждец прозрачен и лъчист
забравил даже своите тревоги.
Почуква по стъклото, напорист
и с капки потушава страсти мои.

Усмихвам се. Стъклото ни дели.
Отварям уж небрежно, любопитно.
Целува ме по бузите. Дали
поискал е в любов да го изпитам?

Ръцете си протягам пак без страх.
Той топъл е, ужасно романтичен.
За този дъжд в сънища копнях.
Оказа се обичащ и различен.

Чадъри, приповдигнати яки.
Забързаните хора пак го псуват.
А аз вървя и пия тез сълзи,
които от очите му се спускат.

Спокоен укротява се от раз
и устните ми може би целува.
Сбогуване, тъга и леден мраз.
Ще дойде пак. Обичам да ревнува.

Много хубаво се е получило.
Браво!

много красиво! Аз, който не обичам дъжда, след този стих ще се замисля.
Поздрави за прекрасния стих!

Драснах нещо ей така, за настроение. Весело ми е, а пък на мрачното време трябва да се противодейства с любов и усмивки.;)
Хубав ден!

Имам много такива стихове посветени на дъжда. Няма да забравя как веднъж някакъв мой, анонимен фен написа на лични: "Искам да съм дъжд!". Това беше много мило и ме усмихна.
Дъждът всъщност е очарователен!
Хубав ден!:)

И когато си скрит под навес с любимия/любимата/ и гледаш пукащите
балончета от дъжда, ти се иска да не спира...Поздрав

Аз пък много обичам един мюзикъл: "Аз пея под дъжда".
Влюбен ден!

Имаш учудващата способност в нещо досадно да видиш красота. Хубава вечер, Ани и за всеки случай, нека утре грее слънце!

Красотата е навсякъде, стига да имаш очи да я видиш и сърце, за да я побереш. Мисля, че ти ги притежаваш и двете, защото си страхотен ЧОВЕК, с главно "Ч".
Лека вечер!
ПП. - Поръчала съм ти за утре слънце и лек ветрец.:)

Прекрасник! Нарисуван правдоподобно! :)

Такъв е.:)))))))))))))
Безкрайно много го обичам.
Лека вечер!

Твоят е прекрасен! Точно такъв го обичам:))).
Поздрави!

Невероятен чаровник е.;)
Изключено е да не се влюбиш в него и тази любов е завинаги.

Обичам твоите стихове, Аничко-сладураничко!
Заобичах и дъжда:)

Здравей, Ерато! Благодаря ти. Когато бях на 14 написах един стих с който втрещих най-близките си. Мисля, че го нарекох "Смъртта ми" и започваше така:
"Помръкна радостта ми вечна.
В спокоен сън унесе ме смъртта.
На близките ми съм сега далечна.
Домът ми е на метър под пръстта."
...
Беше доста дълъг стих. Явно желанието ми да живея е надделяло над всичко.
Този стих завършваше така:
"Живот около вас чурулика.
В бурените запустява моя гроб.
Ветрецът гали цвете, трепетлика,
а сякаш гали мене, своя роб."

Може би тогава видях колко дребно е всичко, просто незначително. Заобичах още повече живота и видях красота в сутрешната роса, в първия слънчев лъч, в непринудената усмивка.
Писала съм по всякакви теми. Всички ще умрем един ден, но важно е какви сме били приживе и каква е следата, която ще оставим. Другото е излишна суета.
Хубав уикенд!:)
Ани