Любов стаена в мъничко сърце
изпълва и прелива без умора.
Вземи от нея с тръпнещи ръце
и жадно пий, отново и отново.

Какво почувства? Трепет, нежен грях?
Вълшебно е, когато без да чакаш
подарък получаваш - обич, смях....
Пази го и недей, недей да мачкаш.

Такава светлина блести, нали?
Красиви са онези, дето любят.
В очите им са пръснати искри
и паднали те никога не губят.

Какво от туй, че някой днес не спи
и с радост ги отрича, до полуда.
Обичащите всъщност са добри
и мисията им в света ще бъде чута.

Следата в светлината е ЛЮБОВ.
Не би могъл света без нея, зная.
Обичам и така ще е до гроб.
Безсмъртна е и не признава края.