Посветено на онези, които бяха изгонени от родината без съд и присъда, без право на помилване дори - ЕМИГРАНТИТЕ. Вчера разговарях с един човек на когото все още не са убили животинките. Доказана ли е чумата или избиваме здрави животни? Те искат ли да живеят? Кой ги попита? Кой определя кой да живее и кой не? Поминъка на хората... Оказа се, че след като опустеят дворовете има един период в който стопаните не могат да купуват и гледат животни. Обречене да гладуват хиляди наши сънародници стегнаха куфари и потърсиха хляб в чужбина. За всички тях е този стих и ... ОБИЧАМ ВИ! Винаги сте добре дошли в България! Дано да дойдат по-добри времена и да се завърнете. Защото... Какъв възход, каква икономическа стабилност, ако ги няма хората?!

Опустяват полета и къщи
и безлюдни са много села.
Самолет и :"Отивам си в къщи",
но от тук и на чужда земя.

А тъгата в сърцето дълбае,
татуира не спомен, а кръст.
Щом фалшива усмивка витае:
"Ще се върна под два метра пръст."

Знам децата и моите внуци
ще говорят на странен език.
Ще засядат в гърлото буци,
но изправен ще бъда, не свит.

А оставих родина в руини.
Чума тръшна овцета, кози...
А сега по свинете витае.
Как не тръшна онези с пари?

Не изкарани честно, не тези,
а продажните, сиви пари.
Но за тях - милион хипотези.
До една провалени почти.

Тихо село, прихлупена къща,
поограбвана час подир час.
И боли да летиш, да се връщаш.
Емигрант си, без право на глас!