За сетен път прочиташ този стих
и мислиш си : "За мене той е писан!"
Не съм добър художник и не бих
с бои и четки тъй да те опиша.

Поезията влиза на дълбоко.
Душата тя разнищва на калчища.
Поетът за това лети високо,
не му прилягат локви и търнища.

Понякога обаче влиза в блато,
когато чрез поезия обича.
Един куплет по-евтин е от злато,
но с думи те омайва и съблича.

Душата покорена търси още.
Стихът е нежен, галещ и желан.
Четеш и препрочиташ, даже нощем,
почувствал, че най-сетне си разбран.

Поздравления!
Чу

Благодаря!
Пожелавам Ви един прекрасен и неповторим ден!:)