Постинг
10.06.2011 17:43 -
Един ден в лудницата
Не ти ли казах колко много искам
да бъдеш тук, реален и раним?!
Щом вятъра в шепите си стискам,
то днес е ясно,няма те, любим.
И нищо няма смисъл.Ветровете
пилеят мисли, дух, сърце.
Вземете всичко, само ми върнете
създателя на мойте синове.
Безбожно и с почуда ме поглеждат
най-лудите, смирени и добри.
Не стига въздух. Пъзели подреждат
и аз до тях, невидими стени.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 16772